Проверяващи: Сгрешената задача в изпита по математика след VII клас няма да ощети учениците

Коментар в „България сутрин“ – Bulgaria On Air

Преди дни родители на седмокласници алармираха, че в изпита по математика след VII клас има задача със сгрешено условие, което подвежда децата.

Основното объркване за децата е, че в задачата е описан остроъгълен триъгълник, но със зададените параметри излиза, че триъгълникът е тъпоъгълен.

„Задачата е сгрешена, може да оправи по най-лесния начин – да пишат, че триъгълникът е разностранен, а не, че е остроъгълен, тогава всичко е вярно“, коментира в „България сутрин“ Лъчезар Лазаров, който е автор на учебници по математика.

Преподавателят Ваня Захариева пък обясни, че няма риск заради сгрешеното условие учениците да бъдат ощетени.

В разговора участва и родител на седмокласник – Елена Хаджигенова, която изрази възмущението си системната поява на такъв тип грешки:

„От 2010 г. насам няма година, в която да няма грешка – дали в изпитните материали за 7 клас, дали в тези за 12 клас… На какво учим тези деца? Отделно отношението на самите матури към децата е като към престъпници“.

Вижте пълния разговор във видеото:

Прочети още на: https://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2017-05-25/proveryavashti-sgreshenata-zadacha-v-izpita-po-matematika-sled-vii-klas-nyama-da-oshteti-uchenitsite

Тестът не е най-добрата форма за оценка, а образованието е превърнато в индустрия!

Коментар в „България сутрин“ – Bulgaria On Air

Много работа изисква да се направят тестовете и заради това се плаща много скъпо, добави акад. Благовест Сендов

Тестовата форма не е най-подходящата за децата, а образованието е превърнато в индустрия и по този начин определени фирми печелят средства. Това коментира математикът акад. Благовест Сендов в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

Експертът не е против тестовете, а против това да имат водещо начало в изпитанието. Според него те имат своето място, но когато станат единствен начин, по който се проверяват знанията на учениците и студентите, са вредни.

„Цялата тази работа е свързана с един много сериозен проблем за демократичните страни – това е, че образованието стана бизнес. Плаща се да се направят тези тестове. Да не мислите, че са без пари. Те са направени, но не от учителите, може би и такива участват, но като част от някоя фирма. След това има софтуер за оценяване, защото резултатите трябва да се вкарат в компютъра и да излязат тези резултати и какво става …“, попита акад. Сендов.

Тестовете са по-лесни за оценяване, посочи той. „Представете си, че дадете на 50 хиляди деца да напишат решение на задачите. Децата решават по различен начин. Трябва да ги оцените, да четете. А при тестовете е много лесно – зачеркнал тук, да го пуснем на компютъра и хайде 2-ка“, добави акад. Сендов.

Много работа изисква да се направят тестовете и заради това се плаща много скъпо, не скри експертът.

„Това е проблемът – какво измерваме с теста. В дискусията, която е много активна в САЩ, че тестът дава числена оценка на резултатите от обучението, смята се, че дава и оценка на това, доколко добър е учителят. Щом учениците на един учител получават високи оценки на тестовете, значи този учител е добър и на него се дават бонуси. Добре, но тогава учителите какво правят – обучават учениците как да решават тестове, а не как да решават истински проблеми“, отбеляза още той.

В България се въртят над 1 млрд. лева в частното образование, а голяма част от учителите в него работят на черно, коментира от своя страна учителят по математика Лъчезар Лазаров, който е изготвял и учебници.

„Когато бяха 4 задачи, те обхващаха материала, който се преподава в 8 и част от него в 9-ти клас. Беше изключително сложно. Как родителите не се оплакваха и нямаше стачки. Децата учеха много повече, а материалът беше огромен. Да, ходеха на уроци, но не толкова масово. Не знам дали някой ще си признае, но в България се въртят над 1 млрд. лева в частното образование. Колко хора са направили фирма, колко хора са показали на светло и да си плащат данъците в общината. Само в нашия квартал има между 10 и 15 преподавателя по различни дисциплини“, добави той.

Цените на частните уроци са най-различни, разкри той.

„Може ли в един курс, където отиват за подготовка, да има 20-25-30 деца. То е като в клас. Но пък има учители, които познавам, които пък 1 път или 2 пъти седмично си готвят без възнаграждение учениците на по-висока степен“, коментира още Лазаров.

Според него препъни камък за учениците се е оказал вторият модул от теста по математика. Според него 60 минути са твърде малко за решаването му.

„Аз питам друго – защо не съберат избрани по случаен принцип учители по математика и да им дадат един подобен тест, за да се провери те за колко време биха се поместили. В какво време ще се поместят за този втори модул, какъвто е в момента по сложност -30 минути, 40 минути или повече от 60 минути. След това- задачите нямам поглед кой ги задава, но имам сведенiе за втория модул, че ги задават от Института към БАН. Винаги тези, които задават задачите търсят слабите места, но аз се чудя защо трябва да си играем по този начин“, заяви Лазаров.

Прочети още на: https://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-06-06/testat-ne-e-nay-dobrata-forma-za-otsenka-a-obrazovanieto-e-prevarnato-v-industriya

Лъчезар и Петя Лазарови, Собственици на Фирмата „Братя Лазарови“

Интервю на Веселка ГРАДИШКА с Лъчезар и Петя Лазарови – 1996 г.

– Печалбата ли е определяща във вашия бизнес?
– Не! Напротив – една от причините да решим да направим фирма бе желанието за отпор на непрофесионалистите, които преследват комерчески цели. Тях ги интересува само печалбата, а не съдбата на ученика (Лъчезар)
– Най-добре е, когато се получава единство между целта и хобито. А нашето хоби, моето и на брат ми, е да решаваме задачи. Ако работиш с удоволствие, парите сами идват при тебе.- Защото българският народ е дал много точна градация: „Чирак, калфа, майстор“. Не минеш ли през тези три степени, не можеш да се реализираш като професионалист. Същото е и при нас. Стремим се да бъдем в тон с новото. В математиката, както и във всяка наука, има мода. Задачите станаха по-съвършени, по-трудни и изискват определен професионализъм от учениците. А нашето училище не е подготвено за това. Хората не се раждат равни, а образованието само засилва това неравенство. Стремя се да внуша на моите ученици, че за да постигнат успех, трябва много да се трудят. Тези, които имат някакви дарби, ние се стремим да ги засилим. А на останалите се опитваме да внушим, че могат и те. (Петя)

Снимка: Мишел ГЕРОН (архив)